Според изследователи, арендата (лизинговите сделки) като форма на стопански взаимоотношения e била известна близо 2000 години пр. н. е. Глинени плочки, открити в древния шумерски град Ур, съдържат сведения за ползването под аренда на селскостопански оръдия на труда, на земя, водни източници, волове и други животни.
Други древни цивилизации, включително гърци, римляни, египтяни, смятали арендата за привлекателен, достъпен и като че ли единствения възможен начин за обръщението на оборудването, земята и домашните животни.
Древните финикийци, прославени като отлични моряци и търговци, вземали плавателни съдове под аренда, която по своята икономически - правна същност е сходна с класическата форма на съвременния лизинг. Множество срочни договори за аренда са обезпечавали получаването на плавателни съдове и екипажи. В съвременните условия тези сделки съответстват на т.нар. "мокър лизинг".
Историята свидетелства, че под аренда са се ползвали не само различните видове селскостопанска техника и занаятчийско оборудване, но дори и военна техника и екипировка. Така например през 1066 г. Вилхелм Завоевател взел под аренда от нормандските корабовладелци кораби, с цел да завоюва Британските острови. Във Венеция, също през XI век съществували сделки, сходни с лизинга. Венециянците са давали под аренда на търговците много скъпи за времето си котви. След приключване на плаването, те били връщани на корабовладелците, които отново ги отдавали под аренда.
Първият регистриран договор за аренда се е появил в началото на XIII век, когато членовете на гилдията в САЩ получили под аренда коне, фургони и каляски.
За първи път било употребено понятието "лизинг" през 1877 г., когато телефонната компания "БЕЛ" взела решение не да продава, а да дава под аренда телефонните си апарати, т. е. да предоставя оборудването в офиса или дома на клиентите срещу арендно заплащане. В началото на XX век с развитието на икономиката и засиленото производство на стоки и оборудване и в Европа, и в САЩ нарастнало числото и количеството на стоки и товари отдавани на лизинг. Железопътните компании използвали факта, че нараства числото на товароизпращачите, които не желаят да са монополисти в притежаването и използването на вагоните и оформили системата на краткосрочно използване на оборудването. Предлагани били договори с кратък срок на действие. Според тях се определял план - график на плащане от страна на клиента, като в края на определения период вагоните се връщали на собственика, който ги съхранявал и отдавал отново под аренда. Така възникнал оперативният лизинг, т. е. наем.
За кратък срок, използвайки нуждите на времето и съобразно новите икономически обстоятелства, започнали да възникват и да се установяват на пазара и лизинговите компании.