С насоки, а не с правила за депозиране на паричните си средства в банките се сдобиха държавните предприятия и болници. Това стана след повече от 2 месеца работа и един закъснение от срока, който финансовият министър Симеон Дянков постави за изработване на документа от група със служители на ведомството му, асоциацията на банките, БНБ и външни експерти.
Според представения в петък документ дружествата ще трябва да избират икономически най-изгодната от поне 3 банкови оферти на база количествени и качествени критерии с тежест 60 и 40. Първите включват лихвени условия, таксите и комисионите и ще формират 60% от оценката.
Останалата тежест ще е на качествените, които ще са авторитет и кредитен рейтинг от агенция, без да е посочено чужда или българска.
Насоките ще важат за компаниите, в които държавата е едноличен собственик, както и за тези, в които контролира 50% от капитала, техни дъщерни компании и държавните лечебни заведения. Насоките обаче няма да бъдат обвързани с нормативен акт.
Те се създават, след като в края на май беше оповестено, че към март 60% от парите на 18 от най-големите държавни фирми са съсредоточени в три банки, а само Корпоративна търговска държи 48% от всичките им средства.
Тогава се оказа, че държавата няма общи правила, по които собствените й дружества избират банките за депозитите си, като в повечето случаи отговорността и критериите за избор зависят от мениджмънта на тези фирми. Контрол от принципалите им в лицето на министерствата също се оказа, че е липсвало.
В изготвения сега документ има и насоки за избора на банка при теглене на кредит, като там освен лихвите и таксите ще се гледат обезпеченията, срочност, санкции и други.
Изработеният документ с насоки предвижда те да се прилагат, след като изтекат сега действащите договори на държавните фирми с обслужващите ги банки и финансови институции. В случай че са подписани безсрочни договори, компаниите ще трябва да пратят 6-месечни предизвестия до обслужващите банки, че те ще се прекратят и ще има конкурс за нови договори.
Компаниите ще трябва да включат в своите правила реда, начините и критериите за избор на изпълнители за предоставяне на финансови услуги. Те ще трябва да се представят на хартиен и електронен носител пред министерството или съответния държавен орган, който упражнява правата на държавата като собственик.
Друго задължение предвижда компаниите да докладват на всяко тримесечие и след приключването на всяка година за изпълнението на насоките. В документа обаче не е посочено какви ще са санкциите за неизпълнение.
Насоките ще влязат в сила скоро. "С писмото, придружаващо насоките, министърът на финансите предлага органите, упражняващи правата на държавата в капитала на дружествата, да предприемат действия по въвеждане на насоките в едномесечен срок за едноличните търговски дружества и държавните предприятия, а за останалите в тримесечен срок", съобщиха от Министерството на финансите.
Предложените досега насоки се припокриват с някои от критериите, които част от дружествата досега твърдяха, че използват. От енергийното министерство преди месеци заявиха, че сред критериите, по които се избират банките, са кредитните рейтинги, офертите от няколко банки, като водещ мотив е посочен минимализирането на риска и сигурността на ресурса, доходността, надеждността и ликвидността на банката и "не на последно място е дългогодишното сътрудничество".