Местните банки "изяждат" от пазарния дял на поделенията на големите европейски банки у нас. Това става ясно от данните на БНБ за дела на кредитните институции в края на 2010 г. според размера на активите. През цялата минала година пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз (ЕС) постепенно е намалявал, а този на местните банки - плавно нараствал.
Така спрямо края на 2009 г. делът на поделенията намалява с 3.2 процентни пункта, а този на местните кредитни институции се увеличава с 3.3 пр.п. В тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България" се посочва, че в края на 2010 г. делът на дъщерните банки от ЕС е 73.7%, а този на българските - 19.3%.
От данните на централната банка се вижда, че година по-рано разпределението е било съответно 76.9% и 16%. Пазарната позиция на клоновете на банки от ЕС е 4.1% в края на миналата година, а банките и клоновете извън ЕС запазват дял от 2.9% от активите на системата, като при тях или няма промяна, или тя е несъществена (0.4 пр. п. за една година при клоновете на банки от ЕС).
Тази посока на движение се появи през първото тримесечие на миналата година и продължи през цялата 2010 г. Дали се запазва и в началото на тази година ще може да се види след излизане на данните за първото тримесечие за отделните банки в края на април. Към 31 декември 2010 г. активите на банковата система са 73.7 млрд. лв., като нарастват за една година с 2.9 млрд. лв., или с 4%.
Осем банки отчитат свиване на активите през миналата година - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, СИБанк, Алфа банк, Българско-американска кредитна банка, НЛБ банка София. И осемте са дъщерни поделения на банки от ЕС или клон на банка от Евросъюза (Алфа банк), а половината от тях са четирите от топ пет в банковия сектор (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк), или т.нар. първа група.
БНБ групира кредитните институции в три групи според размера на активите - първа група са петте най-големи, втора - останалите, а трета - клоновете на чуждестранни банки в България. Групирането не може да се приема за рейтинг и не е оценка на финансовото състояние на институции. Намалява и делът на банките от първа група в активите на системата - от 58% в края на 2009 г. на 54.5% в края на миналата година. БНБ посочва обаче, че е запазено пазарното позициониране на основните кредитни институции.
Свиването на активите на банките е резултат и от ограниченото кредитиране вече две години, която доведе до силно съкращаване на приходите им. Затрудненията, които изпитват все още европейските кредитни институции заради финансовата криза, неизбежно по някакъв начин се отразяват и върху поделенията им. По време на кредитния бум банките майки отпускаха финансов ресурс на дъщерните си структури не само в България, но и в цяла Централна и Източна Европа, с който те кредитираха активно, реализираха печалби и растяха.
Със задълбочаване на кризата обаче централите обясниха на дъщерните си банки да набират ресурс от местния депозитен пазар. Така, от една страна, ръстът на кредитирането се ограничава до повишението на депозитите, а от друга (и без това ограничение), отпускането на заеми е силно свито заради кризата. Именно това се отразява и върху нарастването на активите на банките. В същото време банките с местни капитали могат да разчитат преди всичко на набиране на ресурс от вътрешния пазар и "купуване" на средства на външните пазари, но без гърба-гаранция на голяма централа-майка.
От БНБ посочват, че независимо от негативните процеси във вътрешната и международната икономическа среда банките са съумели през миналата година да неутрализират в значителна степен въздействието на кризата върху балансите им. "Макар че кредитният риск нараства допълнително, системата и банките продължават да разчитат на значителен обем работещи заеми. В комбинация с доброто качество на останалите активи тези кредити са в състояние да генерират доходи от основна дейност, които са съпоставими с натиска на обезценката", заключават от централната банка.