Акциите на банки, които са обект на по-строги капиталови регулации, вече почват да губят вниманието на фондовите мениджъри. Така според анализ на Ройтерс може да се създаде нещо като предпочитан рисков "елит" от кредитни институции с по-малко резерви, но с по-големи перспективи за развитие.
Целта на новите капиталови стандарти Базел III е да осигурят достатъчно буфери в банките за бъдещите икономически кризи. В желанието си да успокоят данъкоплатците обаче някои местни надзори изискват капиталова адекватност дори и над установените от Базел III 7%.
На свой ред акционерите посочват, че тази липса на единство ще създаде раздвоен пазар, на който "сигурните банки" са лишени от инвеститори, а другите, които са с по-облекчени капиталови ограничения, могат да инвестират в силно развиващи се пазари или да плащат дивиденти.
"Ако всичко се свежда до изискваните от Базел III 7%, няма да има по-добри и по-лоши банки", коментира Пол Врулъс, мениджър на ING (L) Banking and Insurance Fund. "Но ако банките в Швейцария, Швеция или Испания имат много по-високи капиталови изисквания, тяхната възвращаемост от собствения капитал ще падне, цената на услугите им ще се увеличи, което пък ще доведе до падащи печалби и ще окаже лошо влияние върху акциите им", обясни той.
Хаотичното въвеждане на Базел III спомогна за удължаването на процеса на разпродажби в европейските банки, посочват фондовите мениджъри. Така се засилват опасенията за дългосрочния ефект от местните данъци върху печалбите и цената на това банките да спазват капиталовите изисквания.
"Правителствата на страни с проблеми в балансите имаха нужда от набиране на средства и се обърнаха към банките за помощ", каза Джефри Гоунен, мениджър в Dexia Asset Management. "Така политиците изготвят правилата и липсата на прозрачност е причината рисковите премии на повечето банки да са толкова високи."
Врулъс посочи още, че неговият фонд вече се е оттеглил от швейцарските UBS и "Креди Суис" и се е насочил към американски, френски и норвежки банки. Гоунен също заяви, че е вън от всички европейски инвестиционни банки.
Тези, които са най-силно засегнати, може дори да напуснат страните си, за да се възползват от по-облекчени регулации другаде, посочват инвеститорите. Няколко банки вече подготвят пренасочване към страни, в които виждат по-защитен потенциал за развитие, пише още Ройтерс.
Според Патрик Лемънс, мениджър на Robeco New World Financials Fund, стандартите Базел вече оказват влияние на банковите стратегии за инвестиции в растеж, което е негов приоритет при избора на акции.
"Нямам проблем с банки, които имат повече капитал и изплащат по-малки дивиденти, стига те да генерират растеж. Когато са принудени да поддържат повече капитал само заради самия капитал и не им се позволява да се развиват, тогава вече има проблем", каза той.
"Никой не иска да бъде регулатор на банки, които не могат да се конкурират глобално. Но самите страни трябва да преценят дали могат да си позволят да имат банки с бизнес, с който не биха могли да се справят, ако нещата се объркат", допълни Лемънс.