Лизинги

Публикувано от Dnevnik.bg

Еврозоната е под силен натиск от международните пазари и водещите икономики за предприемане на по-решителни мерки за овладяване на дълговата криза. Въпросът е дали лидерите на страните от валутния съюз могат да постигнат това, без да заделят директно нови средства, а само като увеличат ефективността на съществуващите, пише агенция "Ройтерс". САЩ предложиха да се увеличи размерът на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който в момента е 440 млрд. евро. Така според Вашингтон еврозоната ще може при нужда да спаси по-големи икономики като Италия и Испания, изпаднали в ситуацията на Гърция.

Лидерите на еврозоната обмислят различни варианти за постигане на това, след като вече увеличиха правомощията на фонда, за да може той да изкупува държавни облигации от вторичния пазар. Решения по въпроса се очакват на срещата на върха на 23 октомври. Един от обмисляните сценарии, предложен от главния икономист на Deutsche Bank, е EFSF да стане банка.

Това ще позволи на институцията да се рефинансира от Европейската централна банка. Фондът може да изкупува облигации на задлъжнели правителства от вторичния пазар с наличните си 440 млрд. евро и да ги използва като обезпечение за заемане на капитал от ЕЦБ.

Така средствата на EFSF ще се умножат, без правителствата да заделят допълнителни средства, а централната банка няма да е директно ангажирана с финансиране на фискалните политики на правителствата.

Проблемът тук според президента на Bundesbank Йенс Вайдман е, че фондът трудно ще получи лиценз, тъй като е създаден с единствената цел да помага на закъсалите европейски правителства. В тази връзка Европейската комисия, Международният валутен фонд и ЕЦБ определят това като малко вероятно решение.

Този проблем може да бъде преодолян, като се използва Европейският спасителен механизъм (ESM), който ще замени EFSF след 2013 г. Той би получил банков лиценз по-лесно, тъй като е постоянна институция, а не временно решение като предшественика си. Наскоро ЕК предложи ESM да замени EFSF още в средата на 2012 г. и въпросът ще бъде обсъден на срещата на 23-и.

Политиците могат да се спрат и на решението фондът да се използва за гарантиране на потенциалните загуби на ЕЦБ от покупка на държавни облигации до определено равнище. Така централната банка може да продължи операциите си, без да се притеснява, че ще загуби огромна сума. Ако EFSF гарантира загуби до 20%, то средствата за справяне с кризата ще нараснат до повече от 2 трлн. евро.

Проблемът тук е, че ЕЦБ не желае да продължава с пазарните си интервенции. Според източници на "Ройтерс" тази идея е еволюирала и в момента се обмисля фондът да гарантира експозициите в държавни облигации на други инвеститори. Вместо да купува 100% от новите емитирани книжа, EFSF може да заяви, че ще изплати примерно 20% от стойността на облигациите в случай на държавен фалит.

По този начин трябва да се спечели отново доверието на пазарите. Междувременно в последно време се обмисля средствата от EFSF да се използват за рекапитализиране на европейските банки. Според главния финансов директор на фонда Кристоф Франкел за тази цел ще бъде използвана малка част от наличните средства на институцията. Това се дължи на факта, че първо ще бъдат набрани средства от частния сектор, след това от правителствата, а EFSF ще е краен вариант.